Приятелите на моите приятели
Социалните платформи в интернет са ценен кариерен инструмент, ако се използват правилно
Боряна Пеневa, от Дневник
27/03/2009 13:15
Той е млад, образован, амбициозен, интернет грамотен, с опит в сферата на маркетинга и рекламата... Преди малко повече от година Димитър Атанасов, директор обслужване на клиенти в компанията за маркетинг и медиа планиране "Визио", създава свой профил в онлайн мрежата LinkedIn. Въпреки че не е съвсем наясно каква точно ще е ролята на това виртуално общество в живота му, осъзнава, че изграждането на професионални контакти е важно за успеха, и това го мотивира. Към днешна дата е свързан пряко с повече от 200 души, а чрез техните мрежи - вероятно с десетки пъти по толкова. Поддържа групи по интереси и планира скоро да направи свой блог, а след време може би и собствен бизнес.
Колкото повече, толкова повече
Ако сте на около 30 плюс/минус 10 години и профилът ви съвпада или се доближава до този на Димитър, вероятността да членувате в поне една от наличните виртуални мрежи в интернет пространството е доста голяма. За последните девет години, откакто съществува, една от най-големите подобни платформи с бизнес и професионална насоченост - LinkedIn, има вече над 31 млн. членове от цял свят. Нейният европейски еквивалент Xing също привлича милиони потребители, без да споменаваме растящата популярност на по-неформални мрежи като Facebook. Съществуват и чисто български възможности, макар и далече от тези мащаби. В atol.bg например можете да намерите бивши съученици и състуденти, а в Contacto потребителите се групират по професионални интереси.
Статистиките показват, че през последната година хората са прекарвали една от всеки 11 минути онлайн в социалните мрежи, което означава, че са отделяли за тях повече време, отколкото за електронните си пощи например. Възрастовата група на потребителите също се променя, като противно на очакванията Facebook има най-голям ръст при по-възрастните. За 2008 г. към сайта са се присъединили 24 млн. души в диапазона 35-49 години и 13.6 милиона на възраст между 50 и 64 години.
Кризата даде още едно рамо на социалните мрежи в интернет и доведе до истински бум в интереса към тях. Кевин Иърс (Kevin Eyres), който ръководи бизнеса на LinkedIn за Европа, неотдавна отчете, че в края на миналата година в мрежата се е регистрирал по един нов потребител на секунда.
"Свържи се"... с новата си кариера
Защо хората по света, а вече и в България, инвестират време и енергия за изграждане и поддържане на подобен вид контакти? Един от очевидните отговори стои на първите страници на почти всички социални платформи - те се промотират като "възможност за кариерно развитие и управление на професионалния имидж".
В България членството в онлайн обществата също може да донесе кариерни ползи. Във всеки случай то многократно увеличава шанса да станеш видим и откриваем дори за компании от другия край на света. Според Гергана Василева, управляващ партньор в United Partners, "професионалните мрежи дават възможност да използваме кариерното си развитие, за да управляваме своя "личен PR" и да отворим пред себе си вратите към международна кариера". Българите с добре поддържани профили, които могат да предложат експертиза в сфери като маркетинг, финансови анализи, право, човешки ресурси и не само в тези сфери, често получават оферти от работодатели. За Николай Николов, национален мениджър по подбора в компанията за консултиране в областта на човешките ресурси Horizons, например това се случва поне веднъж или два пъти на месец. Предложенията са предимно от чужди организации, които подготвят стъпването си на българския пазар и търсят хора.
Йорданка Здравкова, заместник изпълнителен директор "Човешки капитал" на Happy Bar&Grill, също е убедена, че компаниите извън България проявяват по-голяма активност в използването на подобни канали. Напоследък обаче не ги пренебрегват и българските специалисти по подбор. Самата тя е ползвала онлайн мрежите: "Те са особено удобни, когато търсиш човек за специфична позиция. В моя случай например ставаше дума за интериорен дизайнер. Успяхме да намерим подходящ кандидат по този начин и го назначихме." Контактите си в социалните мрежи ползва и Николай Николов, когато търси хора за определен проект. Според него обаче тези мрежи са подходящи предимно за позиции в сферата на IT, маркетинга и продажбите например. Причината е, че хора с такива квалификации имат засилено присъствие онлайн и изградени нагласи за подобен тип общуване.
Само присъствие не стига
Когато търси в мрежата, хед хънтърът обикновено разчита най-напред на контактите си. За да достигне до човека Х от конкретна компания, той може да използва познанството си с негов колега например или да получи имейл адреса му от администраторите на сайта срещу определена такса. Другата възможност е търсене по професионално направление. "Търсачът" ще обърне внимание на образованието и опита ви (поне две добри компании в CV-то ви определено ще донесат стойност), на препоръките от колеги и партньори и може би на линковете или презентациите, които сте качили и които представят работата ви.
Наличието на профил в онлайн професионални платформи може да привлече вниманието на специалистите по подбора. Това обаче невинаги е гаранция за нова стъпка в кариерата или изграждане на професионален имидж. Ключът към успеха е в адекватното поддържане на виртуалния образ и контакти. А това може да е доста времеемко упражнение. Димитър Атанасов например посвещава на онлайн изявите си по няколко часа на ден. Признава обаче, че поддържането на активна мрежа е доста сложно и все още не е намерил подходящата формула за това.
Николай Николов също отделя доста време на профилите си в различни, предимно професионални мрежи. Само в LinkedIn той има над 500 директни контакта и дори понякога забравя кого откъде познава. Количеството според него е важно също колкото и качеството - затова предпочита да добавя хора с добре развити мрежи от лични контакти и по този начин да получава достъп до тях. В същото време не смята, че е възможно да бъде активен в общуването с всички. "Разчитам на групите по интереси, където обсъждаме теми, обменяме опит и идеи", споделя той. От съществено значение според него е редовното актуализиране на профила: "Важно е да държиш хората в течение не само когато има промяна в местоработата, а и когато работиш по нов проект, да кажем."
Анелия Горгорова, управляващ партньор в компанията за обучения Key Success Indicators, също общува активно предимно с хората, с които я свързват общи интереси. Въпреки че има близо 300 контакта в мрежата си, тя смята, че количество без качество не е нищо друго от съвкупност от мъртви души, които не носят ефективност. Когато има какво да споделиш с "аудиторията" си обаче, социалните мрежи предоставят идеалната възможност. Емил Георгиев, който живее в Австрия и работи като юрисконсулт в голям технологичен концерн, признава, че се възползва от това. За него мрежата в Xing е допълнителен канал за комуникация. Той го използва, за да предложи на приятелите и колегите си информация, която би могла да представлява интерес за тях.
Трябва и мярка
Очевидно е, че за да поддържаш една мрежа от контакти, трябва да проявиш желание и активност. Много хора обаче губят мярката, което може да им навреди.
Прекалената и нефокусирана онлайн активност може да се изтълкува като липса на професионализъм. Ако постоянно засипвате хората в мрежата си със спам, това ще ги подразни. Да направите целия си живот публично достъпен или самоцелно да актуализирате информацията също е вредно. Георги Цветанов, регионален директор за Мексико и Латинска Америка на Empower Training Solutions, който има над 300 контакта в LinkedIn например, държи на стриктните бизнес отношения в мрежата и твърди, че като цяло не отделя много време за нея: "Има обаче хора, които си сменят снимката на профила през минути, прекарват часове да пишат коментари и да се абонират за всякакви клубове. Това според мен не говори добре за човека професионално, в най-добрия случай показва, че той има много време за губене."
Цветанов смята, че когато представяш постиженията си в профила, също трябва да спазваш умерен тон: "Аз например не бих се отнесъл с доверие към човек, който казва за себе си, че е отличен тренер или специалист по продажбите в световен мащаб." Като професионалист в областта на подбора Анелия Горгорова потвърждава, че един добре поддържан профил, съдържащ стриктна професионална информация, е напълно достатъчен, за да привлече вниманието й. Изобилните страничните активности според нея не носят стойност и рискуват да бъдат изтълкувани като несериозност.
Каквито и начини да измислите, за да поддържате онлайн контактите си активни и профила си актуален и привлекателен, едва ли ще постигнете очаквания ефект върху кариерното си развитие, ако не положите усилие да пренесете общуването "офлайн". Разбира се, това е невъзможно, ако в мрежата ви има няколкостотин души. В зависимост от кариерните ви планове обаче бихте могли да набележите 15-20 от тях, на които да отделите специално внимание.
Колкото повече, толкова повече
Ако сте на около 30 плюс/минус 10 години и профилът ви съвпада или се доближава до този на Димитър, вероятността да членувате в поне една от наличните виртуални мрежи в интернет пространството е доста голяма. За последните девет години, откакто съществува, една от най-големите подобни платформи с бизнес и професионална насоченост - LinkedIn, има вече над 31 млн. членове от цял свят. Нейният европейски еквивалент Xing също привлича милиони потребители, без да споменаваме растящата популярност на по-неформални мрежи като Facebook. Съществуват и чисто български възможности, макар и далече от тези мащаби. В atol.bg например можете да намерите бивши съученици и състуденти, а в Contacto потребителите се групират по професионални интереси.
Статистиките показват, че през последната година хората са прекарвали една от всеки 11 минути онлайн в социалните мрежи, което означава, че са отделяли за тях повече време, отколкото за електронните си пощи например. Възрастовата група на потребителите също се променя, като противно на очакванията Facebook има най-голям ръст при по-възрастните. За 2008 г. към сайта са се присъединили 24 млн. души в диапазона 35-49 години и 13.6 милиона на възраст между 50 и 64 години.
Кризата даде още едно рамо на социалните мрежи в интернет и доведе до истински бум в интереса към тях. Кевин Иърс (Kevin Eyres), който ръководи бизнеса на LinkedIn за Европа, неотдавна отчете, че в края на миналата година в мрежата се е регистрирал по един нов потребител на секунда.
"Свържи се"... с новата си кариера
Защо хората по света, а вече и в България, инвестират време и енергия за изграждане и поддържане на подобен вид контакти? Един от очевидните отговори стои на първите страници на почти всички социални платформи - те се промотират като "възможност за кариерно развитие и управление на професионалния имидж".
В България членството в онлайн обществата също може да донесе кариерни ползи. Във всеки случай то многократно увеличава шанса да станеш видим и откриваем дори за компании от другия край на света. Според Гергана Василева, управляващ партньор в United Partners, "професионалните мрежи дават възможност да използваме кариерното си развитие, за да управляваме своя "личен PR" и да отворим пред себе си вратите към международна кариера". Българите с добре поддържани профили, които могат да предложат експертиза в сфери като маркетинг, финансови анализи, право, човешки ресурси и не само в тези сфери, често получават оферти от работодатели. За Николай Николов, национален мениджър по подбора в компанията за консултиране в областта на човешките ресурси Horizons, например това се случва поне веднъж или два пъти на месец. Предложенията са предимно от чужди организации, които подготвят стъпването си на българския пазар и търсят хора.
Йорданка Здравкова, заместник изпълнителен директор "Човешки капитал" на Happy Bar&Grill, също е убедена, че компаниите извън България проявяват по-голяма активност в използването на подобни канали. Напоследък обаче не ги пренебрегват и българските специалисти по подбор. Самата тя е ползвала онлайн мрежите: "Те са особено удобни, когато търсиш човек за специфична позиция. В моя случай например ставаше дума за интериорен дизайнер. Успяхме да намерим подходящ кандидат по този начин и го назначихме." Контактите си в социалните мрежи ползва и Николай Николов, когато търси хора за определен проект. Според него обаче тези мрежи са подходящи предимно за позиции в сферата на IT, маркетинга и продажбите например. Причината е, че хора с такива квалификации имат засилено присъствие онлайн и изградени нагласи за подобен тип общуване.
Само присъствие не стига
Когато търси в мрежата, хед хънтърът обикновено разчита най-напред на контактите си. За да достигне до човека Х от конкретна компания, той може да използва познанството си с негов колега например или да получи имейл адреса му от администраторите на сайта срещу определена такса. Другата възможност е търсене по професионално направление. "Търсачът" ще обърне внимание на образованието и опита ви (поне две добри компании в CV-то ви определено ще донесат стойност), на препоръките от колеги и партньори и може би на линковете или презентациите, които сте качили и които представят работата ви.
Наличието на профил в онлайн професионални платформи може да привлече вниманието на специалистите по подбора. Това обаче невинаги е гаранция за нова стъпка в кариерата или изграждане на професионален имидж. Ключът към успеха е в адекватното поддържане на виртуалния образ и контакти. А това може да е доста времеемко упражнение. Димитър Атанасов например посвещава на онлайн изявите си по няколко часа на ден. Признава обаче, че поддържането на активна мрежа е доста сложно и все още не е намерил подходящата формула за това.
Николай Николов също отделя доста време на профилите си в различни, предимно професионални мрежи. Само в LinkedIn той има над 500 директни контакта и дори понякога забравя кого откъде познава. Количеството според него е важно също колкото и качеството - затова предпочита да добавя хора с добре развити мрежи от лични контакти и по този начин да получава достъп до тях. В същото време не смята, че е възможно да бъде активен в общуването с всички. "Разчитам на групите по интереси, където обсъждаме теми, обменяме опит и идеи", споделя той. От съществено значение според него е редовното актуализиране на профила: "Важно е да държиш хората в течение не само когато има промяна в местоработата, а и когато работиш по нов проект, да кажем."
Анелия Горгорова, управляващ партньор в компанията за обучения Key Success Indicators, също общува активно предимно с хората, с които я свързват общи интереси. Въпреки че има близо 300 контакта в мрежата си, тя смята, че количество без качество не е нищо друго от съвкупност от мъртви души, които не носят ефективност. Когато има какво да споделиш с "аудиторията" си обаче, социалните мрежи предоставят идеалната възможност. Емил Георгиев, който живее в Австрия и работи като юрисконсулт в голям технологичен концерн, признава, че се възползва от това. За него мрежата в Xing е допълнителен канал за комуникация. Той го използва, за да предложи на приятелите и колегите си информация, която би могла да представлява интерес за тях.
Трябва и мярка
Очевидно е, че за да поддържаш една мрежа от контакти, трябва да проявиш желание и активност. Много хора обаче губят мярката, което може да им навреди.
Прекалената и нефокусирана онлайн активност може да се изтълкува като липса на професионализъм. Ако постоянно засипвате хората в мрежата си със спам, това ще ги подразни. Да направите целия си живот публично достъпен или самоцелно да актуализирате информацията също е вредно. Георги Цветанов, регионален директор за Мексико и Латинска Америка на Empower Training Solutions, който има над 300 контакта в LinkedIn например, държи на стриктните бизнес отношения в мрежата и твърди, че като цяло не отделя много време за нея: "Има обаче хора, които си сменят снимката на профила през минути, прекарват часове да пишат коментари и да се абонират за всякакви клубове. Това според мен не говори добре за човека професионално, в най-добрия случай показва, че той има много време за губене."
Цветанов смята, че когато представяш постиженията си в профила, също трябва да спазваш умерен тон: "Аз например не бих се отнесъл с доверие към човек, който казва за себе си, че е отличен тренер или специалист по продажбите в световен мащаб." Като професионалист в областта на подбора Анелия Горгорова потвърждава, че един добре поддържан профил, съдържащ стриктна професионална информация, е напълно достатъчен, за да привлече вниманието й. Изобилните страничните активности според нея не носят стойност и рискуват да бъдат изтълкувани като несериозност.
Каквито и начини да измислите, за да поддържате онлайн контактите си активни и профила си актуален и привлекателен, едва ли ще постигнете очаквания ефект върху кариерното си развитие, ако не положите усилие да пренесете общуването "офлайн". Разбира се, това е невъзможно, ако в мрежата ви има няколкостотин души. В зависимост от кариерните ви планове обаче бихте могли да набележите 15-20 от тях, на които да отделите специално внимание.
| От уста на ухо: Из митологията на онлайн издънките Безопасното общуване в интернет предполага стриктното разделяне на лични от професионални изяви. Ако прекрачите границата, това може да ви струва доста скъпо. Димитър Атанасов от маркетинговата компания "Визио" например си спомня съвсем пресен случай. Неотдавна негов познат пуска в платформата за микроблогове Twitter съобщение, че посещението при клиент в отдалечен град не му е никак приятно. Въпросният клиент обаче прочел постинга и това естествено не се отразило благоприятно на техните бизнес отношения. Емил Георгиев от Австрия пък цитира инцидент от миналия ноември, когато 13 служители на авиокомпанията Virgin Atlantic губят работата си, защото си позволяват да обиждат пътници в разговор помежду си във Facebook. Гергана Василева от United Partners смята, че трябва да се проявява особено внимание, когато в интернет се публикува информация за интереси и лични възгледи. Профилът ви във Facebook например се пази и след време може да бъде използван при разследване или бъдещ работодател да ви откаже работа заради съдържание в него. В потвърждение на думите си Василева припомня, че неотдавна във Великобритания е била отказана полицейска позиция на кандидат, защото преди време открито е заявявал расистки и скинарски наклонности в социалните мрежи. Регионалният директор за Мексико и Латинска Америка на Empower Training Solutions Георги Цветанов пък поставя акцента върху сигурността в интернет: "На практика напълно непознат човек може да узнае всичко за вас само след десетина минути браузване - телефони, дата на раждане, приятели, местоживеене и т.н. Което може да се използва за злоупотреба." Според него в Мексико не са рядкост дори случаи на отвличания, в които престъпниците са събрали информация за ударите си от социалните мрежи. Затова полицията там предупреждава потребителите да не публикуват лични детайли, както и съдържание, което издава материалното им положение. |


Блогът е създаден :) ... а по въпроса със собствения бизнес - като партньор във Визио в момента нямам други намерения ;)
ОтговорИзтриване